12.03.2025 г., 9:56

На паметника

319 1 0

С цвете в ръка,

сядам на паметника,

тихо и спокойно оставям го при вас,

сълзите не мога да скрия аз.

И разгръщам белите листи,

с радост решила нещо да прочета,

ала гласът ми не стига,

за да успея да ви кажа моята мечта.

Не ми достигна живот,

аз погинах отдавна, заедно с вас,

ще ми се все още да го има това Нас.

Няма да ми достигне живот

да изкупя греховете,

причинени по неволя..

И посягам да изчистя белезите строги,

но в този момент ръката ми белязана е с тежки окови.

Опитвам свещ да запаля,

но сълзите ми горчиви капят

и всичко се загася,

навярно болката ми не го понася.

Не искам, не мога, няма как,

дори след години да призная,

че вие сте горе в омая,

а аз само една прегръдка желая.

Пораснах счупена, слаба,

в миналото си съм се сгушила, свряла,

където сте вие,

където всичко красиво все още не гние.

С нищо в ръка,

тръгвам от паметника,

слънцето озарява ме с топлота,

усещам вашата доброта,

изпълнена съм с вечната красота -

на спомените ми с вас.

Завинаги ще ви обичам аз...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Компанска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...