Mar 12, 2025, 9:56 AM

На паметника

  Poetry
317 1 0

С цвете в ръка,

сядам на паметника,

тихо и спокойно оставям го при вас,

сълзите не мога да скрия аз.

И разгръщам белите листи,

с радост решила нещо да прочета,

ала гласът ми не стига,

за да успея да ви кажа моята мечта.

Не ми достигна живот,

аз погинах отдавна, заедно с вас,

ще ми се все още да го има това Нас.

Няма да ми достигне живот

да изкупя греховете,

причинени по неволя..

И посягам да изчистя белезите строги,

но в този момент ръката ми белязана е с тежки окови.

Опитвам свещ да запаля,

но сълзите ми горчиви капят

и всичко се загася,

навярно болката ми не го понася.

Не искам, не мога, няма как,

дори след години да призная,

че вие сте горе в омая,

а аз само една прегръдка желая.

Пораснах счупена, слаба,

в миналото си съм се сгушила, свряла,

където сте вие,

където всичко красиво все още не гние.

С нищо в ръка,

тръгвам от паметника,

слънцето озарява ме с топлота,

усещам вашата доброта,

изпълнена съм с вечната красота -

на спомените ми с вас.

Завинаги ще ви обичам аз...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Компанска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...