29.09.2019 г., 14:55

На панаир като на панаир

906 7 14

На панаира на метлите

всяка Яга на своята долита,

на паркинг чинно наредени,

от най-различни измерения;

 

класическата дървена метла,

и иий сме я "опитвали" като деца,

модерната прахосмукачка,

със приложение-пръскачка,

 

совалка 3-то поколение

с гориво алкохолни изпарения,

а тази пък била метла-мечта -

перпетум мобиле на мисълта -

 

замитала кадърните поети

доказани в любовните сонети,

и автоматично ги доставяла

във пощата на всяка Деса Поетеса,

издигната във чин "Контеса"!

 

И мигом кръчмата до панаира

напълни се с поети, все отбор атлети

очакват свойта баба Яга,

дори на дървена тояга,

и в дъното на всяка чаша

усмихва се мечтаната Наташа!

 

to be continued... до следващия Панаир...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Явно добра метла ти се е паднала!
  • За какво ти е метла,
    като цял тайфун си
    от чувства и слова?
    Само като кажеш "А"
    и си яхнала и урагани,
    и тайфуни - вещица
    си нова мода - без метла!
    😍
  • Търсех нещо, та дано деня ми да усмихне,
    пламъкът на яростта в сърцето да стихне.
    Трети ден главата своя блъскам във вратата,
    спомен ясен нито замъглен, кой ми скри метлата...
  • :: Ах, генек, ах, благодаря!
  • Абе, не си баба, ама за Яга... Не зная...
    Хареса ми. Стихотворението.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...