На панаир като на панаир
На панаира на метлите
всяка Яга на своята долита,
на паркинг чинно наредени,
от най-различни измерения;
класическата дървена метла,
и иий сме я "опитвали" като деца,
модерната прахосмукачка,
със приложение-пръскачка,
совалка 3-то поколение
с гориво алкохолни изпарения,
а тази пък била метла-мечта -
перпетум мобиле на мисълта -
замитала кадърните поети
доказани в любовните сонети,
и автоматично ги доставяла
във пощата на всяка Деса Поетеса,
издигната във чин "Контеса"!
И мигом кръчмата до панаира
напълни се с поети, все отбор атлети
очакват свойта баба Яга,
дори на дървена тояга,
и в дъното на всяка чаша
усмихва се мечтаната Наташа!
to be continued... до следващия Панаир...
© П Антонова All rights reserved.
