На парчета...
678
0
3
И няма блясък вече във очите,
и така бавно минават дните.
И вече не виждам смисъл да живея
и времето си да пилея.
Този свят жесток, бавно нож в сърцето ми забива
и всичко в мен убива.
Тишината прониква в моята душа смирена,
от лъжи и лицемерие ранена.
И бавно омагаосва сърцето ми разбито,
със черно кадифе покрито.
Огледалото не показва моя образ вече
и живота ми изтече.
Аз съм като капка в синьото море,
като звезда в безкрайното небе.
Аз съм пламък в огъня горящ
и съм факла в света пламтящ.
Аз съм и обич и омраза,
аз съм счупена на парчета ваза...
и така бавно минават дните.
И вече не виждам смисъл да живея
и времето си да пилея.
Този свят жесток, бавно нож в сърцето ми забива
и всичко в мен убива.
Тишината прониква в моята душа смирена,
от лъжи и лицемерие ранена.
И бавно омагаосва сърцето ми разбито,
със черно кадифе покрито.
Огледалото не показва моя образ вече
и живота ми изтече.
Аз съм като капка в синьото море,
като звезда в безкрайното небе.
Аз съм пламък в огъня горящ
и съм факла в света пламтящ.
Аз съм и обич и омраза,
аз съм счупена на парчета ваза...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Валериева Всички права запазени
