Feb 18, 2007, 9:49 PM

На парчета... 

  Poetry
500 0 3
И няма блясък вече във очите,
и така бавно минават дните.

И вече не виждам смисъл да живея
и времето си да пилея.

Този свят жесток, бавно нож в сърцето ми забива
и всичко в мен убива.

Тишината прониква в моята душа смирена,
от лъжи и лицемерие ранена.

И бавно омагаосва сърцето ми разбито,
със черно кадифе покрито.

Огледалото не показва моя образ вече
и живота ми изтече.

Аз съм като капка в синьото море,
като звезда в безкрайното небе.

Аз съм пламък в огъня горящ
и съм факла в света пламтящ.

Аз съм и обич и омраза,
аз съм счупена на парчета ваза...

© Ива Валериева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??