На перона
Ще ме търсиш в ръцете на вятъра
и на утрото в ранния час,
ала моята роля в театъра
ще е кукла без жест и без глас.
Оголелите клони на времето
ще те драскат със шепот писклив
и неспирната болка на бремето
ще те люшка на нрава си див.
Изгорелите люспи на спомена
ще са гости на твойто сърце,
а сълзата спонтанно отронена
ще те връща към мойто лице.
И останал без сили в покоите
ще изтръгнеш заветния стон,
че неспирният бяг по завоите
пак те спира пред моя перон.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Басарова Всички права запазени
