natiii (Наташа Басарова)
292 3225
15.03.2009 г., 12:51 ч.

На перона 

  Поезия » Философска
1142 0 21

Ще ме търсиш в ръцете на вятъра

и на утрото в ранния час,

ала моята роля в театъра

ще е кукла без жест и без глас.

 

Оголелите клони на времето

ще те драскат със шепот писклив

и неспирната болка на бремето

ще те люшка на нрава си див.

 

Изгорелите люспи на спомена

ще са гости на твойто сърце,

а сълзата спонтанно отронена

ще те връща към мойто лице.

 

И останал без сили в покоите

ще изтръгнеш заветния стон,

че неспирният бяг по завоите

пак те спира пред моя перон.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??