На перона
Ще ме търсиш в ръцете на вятъра
и на утрото в ранния час,
ала моята роля в театъра
ще е кукла без жест и без глас.
Оголелите клони на времето
ще те драскат със шепот писклив
и неспирната болка на бремето
ще те люшка на нрава си див.
Изгорелите люспи на спомена
ще са гости на твойто сърце,
а сълзата спонтанно отронена
ще те връща към мойто лице.
И останал без сили в покоите
ще изтръгнеш заветния стон,
че неспирният бяг по завоите
пак те спира пред моя перон.
© Наташа Басарова All rights reserved.
