natiii (Наташа Басарова)
326 3227
Mar 15, 2009, 12:51 PM

На перона 

  Poetry » Phylosophy
1184 0 21

Ще ме търсиш в ръцете на вятъра

и на утрото в ранния час,

ала моята роля в театъра

ще е кукла без жест и без глас.

 

Оголелите клони на времето

ще те драскат със шепот писклив

и неспирната болка на бремето

ще те люшка на нрава си див.

 

Изгорелите люспи на спомена

ще са гости на твойто сърце,

а сълзата спонтанно отронена

ще те връща към мойто лице.

 

И останал без сили в покоите

ще изтръгнеш заветния стон,

че неспирният бяг по завоите

пак те спира пред моя перон.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??