На перона, пред втори вагон
Ще те чакам в костюм старомоден
все на същия гаров перон
и с наметнат на рамото лоден,
ще се спра аз пред втори вагон.
Във ръката с букета от рози,
на бастуна изящен подпрян,
ще стоя в очаквателна поза,
със надежда в прозорците взрян.
Ще минават излъскани дами
и нахакани млади мъже,
ще си мислят - посрещам жена ми,
ще ме гледат с голям интерес.
Експонат от музея изваден -
със колосана бяла яка,
в ритуала изцяло отдаден,
ще помахам със слаба ръка.
А вагонът пред мен ще се сепне,
ще се плъзне пак плавно напред,
нещо в мене дълбоко ще трепне,
ще целуна аз моя букет...
И до релсите бавно ще сложа
моите рози с много тъга,
тази среща със теб - невъзможна,
ме изпълва със горест сега.
А на гарата кой ще се сети,
че посрещам аз спомен суров,
и че мислено сричам куплети
за една още жива любов...
Че чудакът в костюм старомоден,
със колосана бяла яка,
със наметнат на рамото лоден
и изящен бастун във ръка,
който куца прегърбен след влака,
все подвластен на вечния зов,
е щастлив, че и днес е дочакал
скъпа среща със свойта любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
