Роби (Роберт)
511 3486
Nov 12, 2016, 7:00 AM  

На перона, пред втори вагон 

  Poetry » Love
839 4 17

Ще те чакам в костюм старомоден
все на същия гаров перон
и с наметнат  на рамото  лоден,
ще се спра аз пред втори вагон.

Във ръката с букета от рози,
на бастуна изящен подпрян,
ще стоя в очаквателна поза,
със надежда в прозорците взрян.

Ще минават излъскани дами
и нахакани млади мъже,
ще си мислят - посрещам жена ми,
ще ме гледат с голям интерес.

Експонат от музея изваден -
със колосана бяла яка,
в ритуала изцяло отдаден,
ще помахам със слаба ръка.

А вагонът пред мен ще се сепне,
ще се плъзне пак плавно напред,
нещо в мене дълбоко ще трепне,
ще целуна аз моя букет...

И до релсите бавно ще сложа
моите рози с много тъга,
тази среща със теб - невъзможна,
ме изпълва със горест сега.

А на гарата кой ще се сети,
че посрещам аз спомен суров,
и че мислено сричам куплети
за една още жива любов...

Че чудакът в костюм старомоден,
със колосана бяла яка,
със наметнат на рамото лоден
и изящен бастун във ръка,

който куца прегърбен след влака,
все подвластен на вечния зов,
е щастлив, че и днес е дочакал
скъпа среща със свойта любов...

© Роберт All rights reserved.

Приятели, бих ви предложил да прочетете  този стих на фона на  "Танцувай с мен до края на любовта" - една от най-популярните песни на напусналия ни вчера Ленард Коен - великолепен поет, композитор и изпълнител!

Поклон пред делото и таланта му!....

Дано душата му намери покой горе, на Небето!...

   https://www.youtube.com/watch?v=NGorjBVag0I

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??