13.08.2008 г., 0:26 ч.
На Петя
Някога с тебе бяхме врагове, нали така?
Някога ти ме обичаше, а аз не, нали така?
Някога ти ме мразеше за всичко, което ти причиних?
Някога ти и аз бяхме добри приятели, нали?
И ето, пътищата ни отново се събраха,
малко променени, но иначе все същите!
И сега ти и аз сме двама добри приятели,
които знаят много един за друг!
Нека тази вечер бъде за нас най-красивата,
затова защото преоткрихме себе си в други!
Нека тази вечер всичко да свърши,
подавам ти ръка, приятелко най-добра!
И ето, сега след цели четири години,
ти и аз сме по-близки от всякога.
И ето, сега всичко е някак по-различно,
защото аз мразя, а ти обичаш любовта.
Някога ти ме обичаше, а аз не, нали така?
Някога ти ме мразеше за всичко, което ти причиних?
Някога ти и аз бяхме добри приятели, нали?
И ето, пътищата ни отново се събраха,
малко променени, но иначе все същите!
И сега ти и аз сме двама добри приятели,
които знаят много един за друг!
Нека тази вечер бъде за нас най-красивата,
затова защото преоткрихме себе си в други!
Нека тази вечер всичко да свърши,
подавам ти ръка, приятелко най-добра!
И ето, сега след цели четири години,
ти и аз сме по-близки от всякога.
И ето, сега всичко е някак по-различно,
защото аз мразя, а ти обичаш любовта.
© Пацо Танчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Лаууу!!! Без думи съм, невероятен стих, остави ме без дъх... И аз изживях нещо подобно, но при мен годините на раздяла бяха 6... Няма значение, важното е, че сега сме най-добри приятели, бъдете и вие! Любовта не заслужава да се заменя с омраза! Поздравления за стиха още веднъж - почувствах го и го изстрадах!!! Благодаря!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
