На Петя
Някога с тебе бяхме врагове, нали така?
Някога ти ме обичаше, а аз не, нали така?
Някога ти ме мразеше за всичко, което ти причиних?
Някога ти и аз бяхме добри приятели, нали?
И ето, пътищата ни отново се събраха,
малко променени, но иначе все същите!
И сега ти и аз сме двама добри приятели,
които знаят много един за друг!
Нека тази вечер бъде за нас най-красивата,
затова защото преоткрихме себе си в други!
Нека тази вечер всичко да свърши,
подавам ти ръка, приятелко най-добра!
И ето, сега след цели четири години,
ти и аз сме по-близки от всякога.
И ето, сега всичко е някак по-различно,
защото аз мразя, а ти обичаш любовта.
Някога ти ме обичаше, а аз не, нали така?
Някога ти ме мразеше за всичко, което ти причиних?
Някога ти и аз бяхме добри приятели, нали?
И ето, пътищата ни отново се събраха,
малко променени, но иначе все същите!
И сега ти и аз сме двама добри приятели,
които знаят много един за друг!
Нека тази вечер бъде за нас най-красивата,
затова защото преоткрихме себе си в други!
Нека тази вечер всичко да свърши,
подавам ти ръка, приятелко най-добра!
И ето, сега след цели четири години,
ти и аз сме по-близки от всякога.
И ето, сега всичко е някак по-различно,
защото аз мразя, а ти обичаш любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пацо Танчев Всички права запазени
