13 авг. 2008 г., 00:26

На Петя

719 0 1
Някога с тебе бяхме врагове, нали така?
Някога ти ме обичаше, а аз не, нали така?
Някога ти ме мразеше за всичко, което ти причиних?
Някога ти и аз бяхме добри приятели, нали?

И ето, пътищата ни отново се събраха,
малко променени, но иначе все същите!
И сега ти и аз сме двама добри приятели,
които знаят много един за друг!

Нека тази вечер бъде за нас най-красивата,
затова защото преоткрихме себе си в други!
Нека тази вечер всичко да свърши,
подавам ти ръка, приятелко най-добра!

И ето, сега след цели четири години,
ти и аз сме по-близки от всякога.
И ето, сега всичко е някак по-различно,
защото аз мразя, а ти обичаш любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пацо Танчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Лаууу!!! Без думи съм, невероятен стих, остави ме без дъх... И аз изживях нещо подобно, но при мен годините на раздяла бяха 6... Няма значение, важното е, че сега сме най-добри приятели, бъдете и вие! Любовта не заслужава да се заменя с омраза! Поздравления за стиха още веднъж - почувствах го и го изстрадах!!! Благодаря!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...