На Петя, на моята Петя
Не, слънцето ти няма да залязва,
лъчите му са нужни да живея.
Събрах душата ти във мойта пазва,
тъй близка те усещам – в мене тлееш.
И рееш си подобно гълъб снежен,
и с блясък белотата си разстилаш.
Словата ти поеха път безбрежен –
в тях има и хармония, и сила.
Сънувам те, о, слънчево момиче,
ти, бунт и доброта във стих изрече.
И сякаш в зима зла, като кокиче,
попарена бе и изчезна вече.
Но, знай, че песните ти ще се пеят
и твойта волност моя дух изгражда.
Съдбовната ти, дръзка одисея
ме учи ... свободата как се ражда!
Посветено на незабравимата Петя Дубарова!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
