На Петя, на моята Петя
Не, слънцето ти няма да залязва,
лъчите му са нужни да живея.
Събрах душата ти във мойта пазва,
тъй близка те усещам – в мене тлееш.
И рееш си подобно гълъб снежен,
и с блясък белотата си разстилаш.
Словата ти поеха път безбрежен –
в тях има и хармония, и сила.
Сънувам те, о, слънчево момиче,
ти, бунт и доброта във стих изрече.
И сякаш в зима зла, като кокиче,
попарена бе и изчезна вече.
Но, знай, че песните ти ще се пеят
и твойта волност моя дух изгражда.
Съдбовната ти, дръзка одисея
ме учи ... свободата как се ражда!
Посветено на незабравимата Петя Дубарова!
© Данаил Таков All rights reserved.
