Когато нещо ми е криво,
небето в мен плаче и тъжи,
пред очите ми неясното мъгливо,
и ме тровят само черни мисли...
Ти си тук и ме разбираш,
ясна ти е мойта болка,
моето вълнение и моят страх,
знаеш за безумния ми смях.
Ти си тук и ме познаваш,
кога съм тъжен и кога мълча,
кога безкрайно те желая,
кога искам да се разкрещя.
Ти си тук и ме приемаш,
такъв, какъвто съм – добър и лош,
потаен, силен, слаб, смирен.
Ти си тук и ме обичаш –
моят пристан в бурното море,
моето очарование и радост,
най-топлещият слънчев лъч от синьото небе.
Благодарен съм, че си тук до мен, че те има
и нощите изпълваш ми с любов,
обожавам усмивката ти закачлива,
обожавам тихия ти гняв.
Благодарен съм, че си мой приятел –
защитата за дългия ми ден,
винаги подкрепящ ме и всеотдаен –
запълващ всяка празна част от мен.
Сега съм близо, хванал съм те за ръка,
стоя до теб и разкривам пред света -
„Обичам те” и днес, и вчера, и сега.
© Frea Всички права запазени