19.11.2016 г., 20:01 ч.  

LOVE 

  Поезия » Друга
663 1 3

Когато нещо ми е криво,

небето в мен плаче и тъжи,

пред очите ми неясното мъгливо,

и ме тровят само черни мисли...

Ти си тук и ме разбираш, 

ясна ти е мойта болка,

моето вълнение и моят страх, 

знаеш за безумния ми смях.

Ти си тук и ме познаваш, 

кога съм тъжен и кога мълча,

кога безкрайно те желая, 

кога искам да се разкрещя.

Ти си тук и ме приемаш, 

такъв, какъвто съм – добър и лош,

потаен, силен, слаб, смирен.

Ти си тук и ме обичаш –

моят пристан в бурното море,

моето очарование и радост,

най-топлещият слънчев лъч от синьото небе.

Благодарен съм, че си тук до мен, че те има

и нощите изпълваш ми с любов, 

обожавам усмивката ти закачлива,

обожавам тихия ти гняв.

Благодарен съм, че си мой приятел –
 защитата за дългия ми ден, 

винаги подкрепящ ме и всеотдаен –
запълващ всяка празна част от мен.

Сега съм близо, хванал съм те за ръка, 

стоя до теб и разкривам пред света -
 „Обичам те” и днес, и вчера, и сега.

 

 

 

© Frea Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ви благодаря за думите. Прекрасни сте!
  • Здравей, Галя! Не е лесно да се изправиш пред света и да заявиш, че обичаш някого. А и не са много хората, които са благодарни за това. Поздравления за стихотворението!
  • Много е хубаво,добре дошла сред нас!
Предложения
: ??:??