Nov 19, 2016, 8:01 PM  

LOVE

  Poetry » Other
875 1 3

Когато нещо ми е криво,

небето в мен плаче и тъжи,

пред очите ми неясното мъгливо,

и ме тровят само черни мисли...

Ти си тук и ме разбираш, 

ясна ти е мойта болка,

моето вълнение и моят страх, 

знаеш за безумния ми смях.

Ти си тук и ме познаваш, 

кога съм тъжен и кога мълча,

кога безкрайно те желая, 

кога искам да се разкрещя.

Ти си тук и ме приемаш, 

такъв, какъвто съм – добър и лош,

потаен, силен, слаб, смирен.

Ти си тук и ме обичаш –

моят пристан в бурното море,

моето очарование и радост,

най-топлещият слънчев лъч от синьото небе.

Благодарен съм, че си тук до мен, че те има

и нощите изпълваш ми с любов, 

обожавам усмивката ти закачлива,

обожавам тихия ти гняв.

Благодарен съм, че си мой приятел –
 защитата за дългия ми ден, 

винаги подкрепящ ме и всеотдаен –
запълващ всяка празна част от мен.

Сега съм близо, хванал съм те за ръка, 

стоя до теб и разкривам пред света -
 „Обичам те” и днес, и вчера, и сега.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Frea All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ви благодаря за думите. Прекрасни сте!
  • Здравей, Галя! Не е лесно да се изправиш пред света и да заявиш, че обичаш някого. А и не са много хората, които са благодарни за това. Поздравления за стихотворението!
  • Много е хубаво,добре дошла сред нас!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...