На плажа
НА ПЛАЖА
Както си пиех бира на плажа,
гърла поиска гърба да й намажа.
Лежеше сама на едно одеало.
Имаше тен и божествено тяло.
Казах си: „Братче, това е парола!”
и я видях във мечтите си гола.
„Ех, да ми легнеш, бейби, в кревата,
ще ти разкажа набързо играта.”
Но се намирахме просто на плажа
и тя поиска гърба да й намажа –
съвсем невинно, съвсем непорочно
и може би не беше нарочно.
Мама му стара – готино беше.
Слънцето спряло, сърдито печеше,
аз се разхождах с пръсти по нея:
кеф е, че дишам и че живея!
После лежахме на туй одеало.
Казвам ви честно – тяло до тяло!
Ето затуй го обичам морето!
Чак ми изтръпва от обич сърцето.
Добрич
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
