На плажа
НА ПЛАЖА
Както си пиех бира на плажа,
гърла поиска гърба да й намажа.
Лежеше сама на едно одеало.
Имаше тен и божествено тяло.
Казах си: „Братче, това е парола!”
и я видях във мечтите си гола.
„Ех, да ми легнеш, бейби, в кревата,
ще ти разкажа набързо играта.”
Но се намирахме просто на плажа
и тя поиска гърба да й намажа –
съвсем невинно, съвсем непорочно
и може би не беше нарочно.
Мама му стара – готино беше.
Слънцето спряло, сърдито печеше,
аз се разхождах с пръсти по нея:
кеф е, че дишам и че живея!
После лежахме на туй одеало.
Казвам ви честно – тяло до тяло!
Ето затуй го обичам морето!
Чак ми изтръпва от обич сърцето.
Добрич
© Румен Ченков All rights reserved.
