На плажа
Лятно е небето,
слънчев летен пек!
Шоколад в морето
по тела безчет.
Вятърът от нейде
в листи прошумя
и чело разведри,
и вълна разля.
Пясъкът горещ е
примижал от свян,
а бедрата – свещи,
стъпките ú – плам.
"Имаш ме!" – ми казват
пясъчни следи.
Слънцето над плажа
в дюната се скри.
В наш'та дискотека –
тя ще бъде там,
по гърба с пътека,
бяла, филигран.
През деня я гали
слънчев мил загар.
В нощите заспали –
устните ми – жар!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
