Лятно е небето,
слънчев летен пек!
Шоколад в морето
по тела безчет.
Вятърът от нейде
в листи прошумя
и чело разведри,
и вълна разля.
Пясъкът горещ е
примижал от свян,
а бедрата – свещи,
стъпките ú – плам.
"Имаш ме!" – ми казват
пясъчни следи.
Слънцето над плажа
в дюната се скри.
В наш'та дискотека –
тя ще бъде там,
по гърба с пътека,
бяла, филигран.
През деня я гали
слънчев мил загар.
В нощите заспали –
устните ми – жар!
© Иван Христов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
