9.12.2025 г., 19:54

На плажа

43 0 0

Приижда морето, потръпват

във моите зимни зеници

отмити от вятъра стъпки

и ято умислени птици.

 

Тъгата, заголила рамо

игриво със поглед ме стрелка...

Прибоят изхвърлил е само

пропаднала с лятото сделка.

 

А някъде там - под вълните,

далеч от човешки стихии

ръцете ми мислено сплитат

от спомени чудни носии.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиян Митов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...