На плажа
Приижда морето, потръпват
във моите зимни зеници
отмити от вятъра стъпки
и ято умислени птици.
Тъгата, заголила рамо
игриво със поглед ме стрелка...
Прибоят изхвърлил е само
пропаднала с лятото сделка.
А някъде там - под вълните,
далеч от човешки стихии
ръцете ми мислено сплитат
от спомени чудни носии.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илиян Митов Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ