И аз съм тръгнал на почивка
да хвана тен и топлина,
да найда своята усмивка
и да развея знамена!
Тук лятото пещта разгаря
и сипе жар и синева,
заканите си все повтаря,
изгаря сухата трева!
Аз тръгнах с моя оптимизъм
за слънце и за добрини...
с романтика и романтизъм
да найда в тия времена...
Самара от гърба си свалям,
за да почистя своя двор...
Каръците си да разваля...
да блесне моят кръгозор!
Да върна своята усмивка
и буреносната душа...
Живях спартански без почивка,
дано сега се утеша!
© Христо Славов Всички права запазени