26.04.2004 г., 20:21

На прага на смъртта

2K 0 1
Когато си отиде
аз стоях и чаках те
на прага до последния си миг.

Напразно се ослушвах в тъмнината
чакайки да чуя твойте стъпки
екнещи в планината.

Но знай,че някога и ти ще вкусиш
чашата пълна със сълзи
и със последни сили
ще стоиш пред гроба ми
потънал в скръб.

Аз стоях и чaках те на прага
и мислех си за теб.

Когато си отиде и ме нарани
аз не знаех,че си толкоз безразличен
и те чаках много,много дни.

Аз не моля никого за милост.
Вече не посрещам със страхливост горчивата съдба.

Знай и ти ще страдаш
и ще плачеш,коленичейки
на прага на смъртта.

Ще протегнеш ти ръка
и ще виждаш лъч светлина
потъващ в безизходна пещера.
Усмивка весела сред плачеща река.
Красива капка и море от грозота.

Ще коленичиш,ще плачеш
и ще съжаляваш.

Миг щастие и век тъга,
та нали това е любовта!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инес Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На места ритъма е нарушен и това пречи да оценя това стихотворение с най-високата оценка. Като цяло не е зле, но ноже да го поогладиш. Ще те оставя сама да се досетиш какво имам предвид.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...