26.04.2004 г., 20:21

На прага на смъртта

2K 0 1
Когато си отиде
аз стоях и чаках те
на прага до последния си миг.

Напразно се ослушвах в тъмнината
чакайки да чуя твойте стъпки
екнещи в планината.

Но знай,че някога и ти ще вкусиш
чашата пълна със сълзи
и със последни сили
ще стоиш пред гроба ми
потънал в скръб.

Аз стоях и чaках те на прага
и мислех си за теб.

Когато си отиде и ме нарани
аз не знаех,че си толкоз безразличен
и те чаках много,много дни.

Аз не моля никого за милост.
Вече не посрещам със страхливост горчивата съдба.

Знай и ти ще страдаш
и ще плачеш,коленичейки
на прага на смъртта.

Ще протегнеш ти ръка
и ще виждаш лъч светлина
потъващ в безизходна пещера.
Усмивка весела сред плачеща река.
Красива капка и море от грозота.

Ще коленичиш,ще плачеш
и ще съжаляваш.

Миг щастие и век тъга,
та нали това е любовта!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инес Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На места ритъма е нарушен и това пречи да оценя това стихотворение с най-високата оценка. Като цяло не е зле, но ноже да го поогладиш. Ще те оставя сама да се досетиш какво имам предвид.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...