27.01.2007 г., 13:38

На приятелите от сайта 2

759 0 24
Искам да бъда лунна сянка
и в живота на всеки от вас
да бъда просто верен другар -
в мъката, самотата или в житейския хаос.

Искам да бъда утеха, подкрепа, подадена ръка.
Защото и на мен не ми е леко в света.
Но за вас си мисля постоянно,
вест очаквам, сън не ме лови в нощта...

Все мисля дали сте добре,
нещо дали ще ви трябва,
дали сте щастливи и как да ви помогна (ако се налага)?!
Не мога да живея без вас!

Вие сте само виртуални,
но в душата ми всеки има лик,
ако познавахте живота ми в детайли,
щяхте да разберете защо ви възпявам в стих!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...