Jan 27, 2007, 1:38 PM

На приятелите от сайта 2

  Poetry
756 0 24
Искам да бъда лунна сянка
и в живота на всеки от вас
да бъда просто верен другар -
в мъката, самотата или в житейския хаос.

Искам да бъда утеха, подкрепа, подадена ръка.
Защото и на мен не ми е леко в света.
Но за вас си мисля постоянно,
вест очаквам, сън не ме лови в нощта...

Все мисля дали сте добре,
нещо дали ще ви трябва,
дали сте щастливи и как да ви помогна (ако се налага)?!
Не мога да живея без вас!

Вие сте само виртуални,
но в душата ми всеки има лик,
ако познавахте живота ми в детайли,
щяхте да разберете защо ви възпявам в стих!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...