27 янв. 2007 г., 13:38

На приятелите от сайта 2

757 0 24
Искам да бъда лунна сянка
и в живота на всеки от вас
да бъда просто верен другар -
в мъката, самотата или в житейския хаос.

Искам да бъда утеха, подкрепа, подадена ръка.
Защото и на мен не ми е леко в света.
Но за вас си мисля постоянно,
вест очаквам, сън не ме лови в нощта...

Все мисля дали сте добре,
нещо дали ще ви трябва,
дали сте щастливи и как да ви помогна (ако се налага)?!
Не мога да живея без вас!

Вие сте само виртуални,
но в душата ми всеки има лик,
ако познавахте живота ми в детайли,
щяхте да разберете защо ви възпявам в стих!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...