_didka_ (Диана Костова)
25 15
1.12.2007 г., 20:18 ч.

На Приятеля 

  Поезия
725 0 3

На Приятеля


Приятели аз малко хора наричам,

но приятел верен си ми ти,

помощ трябва ли ми, при тебе тичам,

до мене си, когато най–боли.

 

Благодаря за твоите думи топли,

за усмивката, която ми даряваш,

благодаря, че слушаш жалните ми вопли

и никога сама не ме оставяш.

 

Добри съвети винаги ми даваш,

помагаш винаги, когато нужда имам,

дори във любовта помагаш,

до мен ли си, се боря без да спирам.

 

Ти вярваше във мене, зная,

дори, когато не вярвах аз самата,

пред теб театър не е нужно да играя,

пред теб изливам си душата.

 

До мен си ти и в болката, и във тъгата,

до мен си ти и когато съм щастлива,

не допускаш в мене самотата,

сама не ме оставяш във мъглата сива.

© Диана Костова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Днеска братството е свято само в този свят голям,ала нямаш ли приятел ти сред хората си сам.Затова помни ,когато със усмивки и лъжи предаде те свой приятел много повече боли!" Пожелавам ти никога да няма предателство в това искрено приятелсво! ако може и искаш би ли ме намерила в скайп на manik_f
  • истинските приятели са малко
    прекрасен стих браво
    мооого прегръдки от мен 6+
  • Без приятели не можем!Всеки знае това!Нека са истински!Поздравявам те!
Предложения
: ??:??