На Приятеля
На Приятеля
Приятели аз малко хора наричам,
но приятел верен си ми ти,
помощ трябва ли ми, при тебе тичам,
до мене си, когато най–боли.
Благодаря за твоите думи топли,
за усмивката, която ми даряваш,
благодаря, че слушаш жалните ми вопли
и никога сама не ме оставяш.
Добри съвети винаги ми даваш,
помагаш винаги, когато нужда имам,
дори във любовта помагаш,
до мен ли си, се боря без да спирам.
Ти вярваше във мене, зная,
дори, когато не вярвах аз самата,
пред теб театър не е нужно да играя,
пред теб изливам си душата.
До мен си ти и в болката, и във тъгата,
до мен си ти и когато съм щастлива,
не допускаш в мене самотата,
сама не ме оставяш във мъглата сива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Костова Всички права запазени
ако може и искаш би ли ме намерила в скайп на manik_f 
