На прощаване
На прощаване
И любовта ни сякаш по е свята...
Димчо Дебелянов
Сега е време да се разделим,
за да остане любовта ни свята.
Размива дъжд вечерния ти грим
и вятърът косите ти размята.
И вече под безкръвни небеса
стоиш съвсем разгърдена и бледа,
а аз все още вярвам в чудеса,
защото си пред мене и те гледам.
Край нас се гонят сънни дървеса
и птиците отлитат надалеко
или се скриват в твоята коса,
а аз ги плаша със дъха си лепкав.
А бяхме като ядки в орех див,
погребани в една от двете части,
и всеки бе по своему щастлив,
и всеки бе по своему нещастен.
И ни опива траурният дим
от огъня, разпитвал с плам листата:
дали е време да се разделим,
за да остане любовта ни свята...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
Много съм поласкана от оценката ти, благодаря! Поздравът ти е чест за мен, поласкана съм, че човек, който може и знае как да опитомява думи, ме е похвалил 
