6.10.2007 г., 22:21 ч.

На прощаване с любим 

  Поезия
1083 0 1
Заминаваш скоро и оставяш ме сама.
Мислех, че ще бъдеш ти - ала, уви, лъжа.
Със сълзи в очите и болезнена тъга,
сърцето ми прониза, ах, съдба... съдба...

Замина ти и облакът не закъсня.
Проливен дъжд в сърцето заваля.
Обичам те до болка, не мога аз така,
без тебе да живея сам-сама с вина.

Това е то, не ще те видя нивга.
Отегчена от живота, въздухът не стига.
Объркана и заслепена от горчива мъка,
умирам бавно, пронизана от хладна тръпка.

© Елена Мирчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??