На прощаване с любим
Заминаваш скоро и оставяш ме сама.
Мислех, че ще бъдеш ти - ала, уви, лъжа.
Със сълзи в очите и болезнена тъга,
сърцето ми прониза, ах, съдба... съдба...
Замина ти и облакът не закъсня.
Проливен дъжд в сърцето заваля.
Обичам те до болка, не мога аз така,
без тебе да живея сам-сама с вина.
Това е то, не ще те видя нивга.
Отегчена от живота, въздухът не стига.
Объркана и заслепена от горчива мъка,
умирам бавно, пронизана от хладна тръпка.
Мислех, че ще бъдеш ти - ала, уви, лъжа.
Със сълзи в очите и болезнена тъга,
сърцето ми прониза, ах, съдба... съдба...
Замина ти и облакът не закъсня.
Проливен дъжд в сърцето заваля.
Обичам те до болка, не мога аз така,
без тебе да живея сам-сама с вина.
Това е то, не ще те видя нивга.
Отегчена от живота, въздухът не стига.
Объркана и заслепена от горчива мъка,
умирам бавно, пронизана от хладна тръпка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Мирчева Всички права запазени
