На птица в окото
Притиснал във душата си небето,
той крачи сам – през облаци и дим,
на храма Божи не съзрял кубето
и не дочул божествения химн...
Не спира, мълчешком върви, додето,
изтрил гротескния бохемски грим,
на птица във окото спрe сърцето –
последният изгубен пилигрим.
© Плами Всички права запазени
при твоите ограничени килограми!