29.04.2016 г., 16:33

Напук

532 1 1

                                                        Напук

 

 

Животът потънал в мрака.

Един обича и обич чака

сърце добро не ще да има,

хлябът малко, идва зима.

 

Да променяш хора криви,

 те не са и щастливи,

беден и богат не могат да делят,

нито радост заедно да  видят.

 

Ще се боря с живота труден,

беднякът трябва да е буден,

на егоизма да е враг,

деня да превърна в бряг.

 

От него силно да викне

с мизерията не иска да свикне.

Ще вдигне железния юмрук

на всички властващи напук.

 

 

Автор: Йонка

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...