Напук
Животът потънал в мрака.
Един обича и обич чака
сърце добро не ще да има,
хлябът малко, идва зима.
Да променяш хора криви,
те не са и щастливи,
беден и богат не могат да делят,
нито радост заедно да видят.
Ще се боря с живота труден,
беднякът трябва да е буден,
на егоизма да е враг,
деня да превърна в бряг.
От него силно да викне
с мизерията не иска да свикне.
Ще вдигне железния юмрук
на всички властващи напук.
Автор: Йонка
© Йонка Янкова All rights reserved.