Apr 29, 2016, 4:33 PM

Напук

  Poetry » Civic
535 1 1

                                                        Напук

 

 

Животът потънал в мрака.

Един обича и обич чака

сърце добро не ще да има,

хлябът малко, идва зима.

 

Да променяш хора криви,

 те не са и щастливи,

беден и богат не могат да делят,

нито радост заедно да  видят.

 

Ще се боря с живота труден,

беднякът трябва да е буден,

на егоизма да е враг,

деня да превърна в бряг.

 

От него силно да викне

с мизерията не иска да свикне.

Ще вдигне железния юмрук

на всички властващи напук.

 

 

Автор: Йонка

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...