Напук
Животът потънал в мрака.
Един обича и обич чака
сърце добро не ще да има,
хлябът малко, идва зима.
Да променяш хора криви,
те не са и щастливи,
беден и богат не могат да делят,
нито радост заедно да видят.
Ще се боря с живота труден,
беднякът трябва да е буден,
на егоизма да е враг,
деня да превърна в бряг.
От него силно да викне
с мизерията не иска да свикне.
Ще вдигне железния юмрук
на всички властващи напук.
Автор: Йонка
© Йонка Янкова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
