Обичах те, до теб вървях,
   а ти със мен си поигра.
   Обичах те и с тебе бях,
   а ти на любовта се подигра.

   Като дете капризно
   изхвърли моите надежди
   с непотребните си вещи.
   Не мога вече с толкова лъжи.
   Уморих се от твоите игри.

   ...Аз си тръгнах
              с разплакани очи,
   а ти след мен се смееше...
                          Нали!
  

   И когато казах гордо -
   аз не те обичам вече,
   ти се сети пак за мен.
   За целувката ми, пареща,
   спохождаща те във ноща,
   за ръката, галеща,
   която милваше в съня.
   За любовта гореща,
   която ти така и не разбра.

   Протягаш длан
   и търсиш моята в нощта.
   Прошепваш ми: "Обичам те."
   "Първата любов не гасне" - казваш
   и приказка за нея ми разказваш.
   О, как жадувах за това признание,
   как молех се за твоето внимание...
 

   От устните ми вик отронен
   се вдига в небесата
   и полита към луната...

   Сега със мойте непотребни вещи,
   изхвърлям аз и твоята любов,
   и спомена за срещите горещи,
   и дълго чакания зов.

   Първата любов не гасне -
   тя навеки във душата ще трепти,
   но лъжата ти сърцето умъртви.
   Ти си тръгваш с болка
   и криеш сълзите. Нали?
   Би трябвало след тебе да се смея,
   но нямам сили, мен също ме боли.
                      Защо се върна?