На първата любов
Обичах те, до теб вървях,
а ти със мен си поигра.
Обичах те и с тебе бях,
а ти на любовта се подигра.
Като дете капризно
изхвърли моите надежди
с непотребните си вещи.
Не мога вече с толкова лъжи.
Уморих се от твоите игри.
...Аз си тръгнах
с разплакани очи,
а ти след мен се смееше...
Нали!
И когато казах гордо -
аз не те обичам вече,
ти се сети пак за мен.
За целувката ми, пареща,
спохождаща те във ноща,
за ръката, галеща,
която милваше в съня.
За любовта гореща,
която ти така и не разбра.
Протягаш длан
и търсиш моята в нощта.
Прошепваш ми: "Обичам те."
"Първата любов не гасне" - казваш
и приказка за нея ми разказваш.
О, как жадувах за това признание,
как молех се за твоето внимание...
От устните ми вик отронен
се вдига в небесата
и полита към луната...
Сега със мойте непотребни вещи,
изхвърлям аз и твоята любов,
и спомена за срещите горещи,
и дълго чакания зов.
Първата любов не гасне -
тя навеки във душата ще трепти,
но лъжата ти сърцето умъртви.
Ти си тръгваш с болка
и криеш сълзите. Нали?
Би трябвало след тебе да се смея,
но нямам сили, мен също ме боли.
Защо се върна?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кая Всички права запазени
