На първата любов
Обичах те, до теб вървях,
а ти със мен си поигра.
Обичах те и с тебе бях,
а ти на любовта се подигра.
Като дете капризно
изхвърли моите надежди
с непотребните си вещи.
Не мога вече с толкова лъжи.
Уморих се от твоите игри.
...Аз си тръгнах
с разплакани очи,
а ти след мен се смееше...
Нали!
И когато казах гордо -
аз не те обичам вече,
ти се сети пак за мен.
За целувката ми, пареща,
спохождаща те във ноща,
за ръката, галеща,
която милваше в съня.
За любовта гореща,
която ти така и не разбра.
Протягаш длан
и търсиш моята в нощта.
Прошепваш ми: "Обичам те."
"Първата любов не гасне" - казваш
и приказка за нея ми разказваш.
О, как жадувах за това признание,
как молех се за твоето внимание...
От устните ми вик отронен
се вдига в небесата
и полита към луната...
Сега със мойте непотребни вещи,
изхвърлям аз и твоята любов,
и спомена за срещите горещи,
и дълго чакания зов.
Първата любов не гасне -
тя навеки във душата ще трепти,
но лъжата ти сърцето умъртви.
Ти си тръгваш с болка
и криеш сълзите. Нали?
Би трябвало след тебе да се смея,
но нямам сили, мен също ме боли.
Защо се върна?
© Кая All rights reserved.
