28.07.2017 г., 8:33

На първата ми голяма любов

979 0 1

    На първата ми голяма любов

 

Да те целуна искам, позволи ми!

Като хлапак се влюбих изведнъж.

За първи и последен път, прости ми!

Нима не си целувана от мъж?

 

Не искам много. Само миг утеха

за моите несбъднати мечти.

И нашата довчерашна пътека

след туй сред бурени ще се стопи!

 

Аз закъснях и моят влак отмина.

След тази вечер всичко забрави!

Да те целуна само позволи ми

и ако можеш, всичко ми прости!

 

25.08.88 г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...