tsveti4ka (Цвет)
198 273
10.01.2010 г., 17:47 ч.

На път за към... 

  Поезия » Философска
491 0 3

Бушуват в мене огнени стихии

и влачат се оковите ми по света.

Пожари, бури, земетресения дори,

свличат ме – от тях кървя сега.

 

Където съм била – и те били са,

и няма нищо по-ужасно от това.

За тях защо се нищичко не знае?

И всички да знаете, какво от това?

 

Периодично ме повалят злините ви.

Добротата ви залива ме със подлост!

Разбира се, че нея има я - на думи,

но не и на дела... ала подробност...

 

Омръзна ми да бъда роб на себе си,

на мойте мисли и очаквания за вас.

Защо не съм на себе си достатъчна

и с това всичко да свърши от раз?

 

С замах, когато ми посегне тъжното,

вий услужливо давате усмивки.

И всеки път, на път за към отвъдното

роните фалшиво тъжните въздишки.

 

Подхлъзнах се отново, без да се усетя.

В мен вътрешността кърви и от страха,

завземащ всичко в мене и пулсиращ

в ритъм, композиран от смъртта...

© Цвет Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??