На път за към...
Бушуват в мене огнени стихии
и влачат се оковите ми по света.
Пожари, бури, земетресения дори,
свличат ме – от тях кървя сега.
Където съм била – и те били са,
и няма нищо по-ужасно от това.
За тях защо се нищичко не знае?
И всички да знаете, какво от това?
Периодично ме повалят злините ви.
Добротата ви залива ме със подлост!
Разбира се, че нея има я - на думи,
но не и на дела... ала подробност...
Омръзна ми да бъда роб на себе си,
на мойте мисли и очаквания за вас.
Защо не съм на себе си достатъчна
и с това всичко да свърши от раз?
С замах, когато ми посегне тъжното,
вий услужливо давате усмивки.
И всеки път, на път за към отвъдното
роните фалшиво тъжните въздишки.
Подхлъзнах се отново, без да се усетя.
В мен вътрешността кърви и от страха,
завземащ всичко в мене и пулсиращ
в ритъм, композиран от смъртта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвет Всички права запазени
