На Рали
На Рали
Знаеш ли, мило момиче,
колко дълго в мойта утроба
на топло живя?
Не месеци девет, а девет
самотни години те носих
в мойта душа.
Ден подир ден умирах
в непосилна тъга.
Знаеш ли колко обича
неродените си деца
бездетна жена?
Знаеш ли как ги облича
с любов и ги храни
с надежда?
Колко е трудно други деца
да прегръщаш,
а твоето да гушкаш само
в съня?
Знаеш ли, думата "МАМА"
като въглен изгаря,
чуеш ли дете да я
изговаря.
Ръцете треперят, плаче душата.
Очите са пусти и слепи.
Знаеш ли, мило момиче?
Животът ми почна със тебе!
Знаеш ли, мило момиче,
колко дълго в мойта утроба
на топло живя?
Не месеци девет, а девет
самотни години те носих
в мойта душа.
Ден подир ден умирах
в непосилна тъга.
Знаеш ли колко обича
неродените си деца
бездетна жена?
Знаеш ли как ги облича
с любов и ги храни
с надежда?
Колко е трудно други деца
да прегръщаш,
а твоето да гушкаш само
в съня?
Знаеш ли, думата "МАМА"
като въглен изгаря,
чуеш ли дете да я
изговаря.
Ръцете треперят, плаче душата.
Очите са пусти и слепи.
Знаеш ли, мило момиче?
Животът ми почна със тебе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиана Петрова Всички права запазени
