5 ago 2008, 11:32

На Рали

  Poesía
1.1K 0 14
На Рали

Знаеш ли, мило момиче,
колко дълго в мойта утроба
на топло живя?
Не месеци девет, а девет
самотни години те носих
в мойта душа.
Ден подир ден умирах
в непосилна тъга.
Знаеш ли колко обича
неродените си деца
бездетна жена?
Знаеш ли как ги облича
с любов и ги храни
с надежда?
Колко е трудно други деца
да прегръщаш,
а твоето да гушкаш само
в съня?
Знаеш ли, думата "МАМА"
като въглен изгаря,
чуеш ли дете да я
изговаря.
Ръцете треперят, плаче душата.
Очите са пусти и слепи.

Знаеш ли, мило момиче?
Животът ми почна със тебе!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...