Знаеш ли, мило момиче, колко дълго в мойта утроба на топло живя? Не месеци девет, а девет самотни години те носих в мойта душа. Ден подир ден умирах в непосилна тъга. Знаеш ли колко обича неродените си деца бездетна жена? Знаеш ли как ги облича с любов и ги храни с надежда? Колко е трудно други деца да прегръщаш, а твоето да гушкаш само в съня? Знаеш ли, думата "МАМА" като въглен изгаря, чуеш ли дете да я изговаря. Ръцете треперят, плаче душата. Очите са пусти и слепи.
Душата ми потрепера!Искам да те поздравя за откровения и изплакан стих,които споделяш с нас и също да ти кажа,че си много силна,и ти се възхищавам за това!Радвам се искрено,че щастието ти се е усмихнало,нека не подминава други...Прегръщам те!
Наистина само човек,който е изпитал тази болка знае колко е непосилна.Девет години чаках,сега съм щастлива майка с две порастнали дъщери.Не съм забравила,обаче колко много сълзи съм изплакала.На всички,които имат такава мъка казвам да не губят надежда и да вярват.Силно да вярват!
Наистина с думи не мога да коментирам тази майчина изповед! Болката, а после радостта от щастливото събитие са чувствата, които изпитах. Поздрави! Бъдете щастиви и се наслаждавайте на всеки прекаран миг заедно!
Истински ме трогна стихът ти, Илиана! Познато усещане!
Да сте живи и здрави и двете - ти и Рали! Богати на любов, нежност и незабравими мигове!
Сърдечен поздрав, мила!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.