17.09.2011 г., 23:59 ч.

На раздяла 

  Поезия » Любовна
557 0 2

Мълчиш! А мене ми тежи

това мълчание след толкоз много думи.

Да бяхме замълчали по-преди,

когато можехме да бъдем още други.

 

Сега е късно, време е за път,

от който няма тук да се завърнем,

напразно ще очаква ни брегът,

в душите ни не ще се вече съмне.

 

Е, хайде, за последно дай ръка,

да се престорим просто на познати.

Зад този ъгъл чака ни света -

мен самота, а теб навярно - щастие.

© Таня Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??