На раздяла
Мълчиш! А мене ми тежи
това мълчание след толкоз много думи.
Да бяхме замълчали по-преди,
когато можехме да бъдем още други.
Сега е късно, време е за път,
от който няма тук да се завърнем,
напразно ще очаква ни брегът,
в душите ни не ще се вече съмне.
Е, хайде, за последно дай ръка,
да се престорим просто на познати.
Зад този ъгъл чака ни света -
мен самота, а теб навярно - щастие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Панайотова Всички права запазени
