1.05.2008 г., 18:31

На раздяла

765 0 3

Трябва да тръгваш, знам!

Трябва да те пусна, знам!

А толкова боли да виждам

как ръката ми пускаш

и поглед надолу насочваш,

защото е трудно, знам,

да изречеш, знам,

сбогом...

Краят е вече тук.

На вратата ни чука

и иска със себе си

да те вземе по дългия път!

Имам ли сили, вече не зная,

дали ще останеш,

ако пак те помоля ?!?

Но толкова боли да те виждам

от другата страна на прага.

Бавно, но и бързо,

тръгващ напред...

Не се обръщаш, знам,

повече ще боли!

Трябва да тръгваш, знам!

Трябва да те пусна, знам!

Но трябва да изкрещя: ”Остани!”

Иначе сърцето ще умре,

но гласът сподавен ти не чуваш

и едничката надежда ми остава,

че ще се срещнем пак...

в някой друг живот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВБТ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...