На раздяла
НА РАЗДЯЛА
Седи на хоризонта и нехае
за божите и хорските присъди,
не стигнал себе си, достигнал края,
поглежда плахо във отвъда
с едното си око, а с другото се връща
към всеки миг несбъднат или вечен,
към изгрева, към залеза намръщен
и става все по-мъдър и човечен,
готов за прошка и на враговете,
които му вгорчаваха мечтите...
Сега е станал праведен и светъл,
за да се представи на светците.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
