На раздяла

Poetry

719 0 11

НА РАЗДЯЛА

Седи на хоризонта и нехае

за божите и хорските присъди,

не стигнал себе си, достигнал края,

поглежда плахо във отвъда

с едното си око, а с другото се връща

към всеки миг несбъднат или вечен,

към изгрева, към залеза намръщен

и става все по-мъдър и човечен,

готов за прошка и на враговете,

които му вгорчаваха мечтите...

Сега е станал праведен и светъл,

за да се представи на светците.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

лъвче (Лъки)

За да достигнеш тази светлина
с Живота трябва да си бил приятел,
и не раздяла е това, а откровение
в което душата своя си облякъл...

2013-02-15T17:50:46+02:00
Ilis (Алина Стоянова)

Отново Тъга... Достойна раздяла.

2013-02-13T14:44:46+02:00
rudin (Иван Христов)

Философски, замислящ и запомнящ се стих! Поздрав!

2013-02-13T00:26:36+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

Интересен стих!
"все по-мъдър и човечен"
струва ми се, че го познавам май този човек

2013-02-12T21:33:19+02:00
daninad (Дани)

И мъдро, и истинно,и чудесно написано /както винаги /

2013-02-12T19:30:53+02:00