1.09.2009 г., 14:10

На раздяла

487 0 0

Дойде краят и на този провален роман,
докога щяхме да се влачим?
Докога щяхме да живеем в този капан,
не спирайки да се драчим?


Ти казваш, че има за нас бъдеще,
но аз чух как сърцето ти шептеше:
"Аз не бия вече за нея,
друга сега е моята приказна фея!"



Така е най-добре за душите ни,
уморени са вече очите ми,
уморено е вече небето,
да гледа как страда сърцето.



Сбогом, моя нова надежда,
"сбогом" ще бъде, изглежда,
сбогом на нашите спомени,
нека бъдат от мен на момента прогонени.



Пожелавам ти само стореното с мен
да го усетиш и ти някой ден.
Ти няма да ме имаш пак,
никога няма да срещнеш моя знак!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...