1 сент. 2009 г., 14:10

На раздяла 

  Поэзия
391 0 0

Дойде краят и на този провален роман,
докога щяхме да се влачим?
Докога щяхме да живеем в този капан,
не спирайки да се драчим?


Ти казваш, че има за нас бъдеще,
но аз чух как сърцето ти шептеше:
"Аз не бия вече за нея,
друга сега е моята приказна фея!"



Така е най-добре за душите ни,
уморени са вече очите ми,
уморено е вече небето,
да гледа как страда сърцето.



Сбогом, моя нова надежда,
"сбогом" ще бъде, изглежда,
сбогом на нашите спомени,
нека бъдат от мен на момента прогонени.



Пожелавам ти само стореното с мен
да го усетиш и ти някой ден.
Ти няма да ме имаш пак,
никога няма да срещнеш моя знак!

© Ралица Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??