1 сент. 2009 г., 14:10

На раздяла

488 0 0

Дойде краят и на този провален роман,
докога щяхме да се влачим?
Докога щяхме да живеем в този капан,
не спирайки да се драчим?


Ти казваш, че има за нас бъдеще,
но аз чух как сърцето ти шептеше:
"Аз не бия вече за нея,
друга сега е моята приказна фея!"



Така е най-добре за душите ни,
уморени са вече очите ми,
уморено е вече небето,
да гледа как страда сърцето.



Сбогом, моя нова надежда,
"сбогом" ще бъде, изглежда,
сбогом на нашите спомени,
нека бъдат от мен на момента прогонени.



Пожелавам ти само стореното с мен
да го усетиш и ти някой ден.
Ти няма да ме имаш пак,
никога няма да срещнеш моя знак!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...