22.05.2016 г., 11:15

На разсъмване

1K 0 0

 

Съдбата е втренчила поглед в мен

и чака да моля за милост,

присвива очи и разлива вини,

притисната моята дързост

нехае за времето, то и тежи,

разтапя се с всеки нов изгрев,

а слънцето бавно прострелва с лъчи,

наднича през облаци сиви.

Не ми се говори с нея сега,

знам как да измисля пътека

и капчици смелост събирам в торба

с по-малка злина се върви по-леко.

Със свежият полъх на пролетен бриз

на пръсти ще вляза в съня ти,

не вярвай на сънища, днес е каприз

изтръгнат от бъдещо утре.

Ще седна за малко, ще помълча,

съдбата над нас ще витае,

а времето тайно ще пусне брояча,

с който измерва секундите щастие.

А после ще тръгна, незнайно къде

и връщане няма да има,

съдбата отново нишки преде

в енигма различна, ранима.

maiaan

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...