На ревнивеца
Нима старото дърво ревнува,
когато спреш задъхан от умора
и вслушаш се залисан в песента
на птичката във неговите клони?
Нима са тъжни нежните звезди,
когато облаци обгърнат бавно
красивата луна с воали
и мрак земята притъмни?
Нима, кажи ми, всяко цвете,
ревнува свойта красота
от всеки вперен в него поглед,
от всяка мъничка пчела?
Расте във твоята градина
един прекрасен розов цвят,
недей да го обграждаш с тръни -
открий го ти за целия свят!
Защото неговата хубост
ще радва чуждите очи,
но на аромата нежен
се радваш, мили, само ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Иванова Всички права запазени
