На ревнивеца
Нима старото дърво ревнува,
когато спреш задъхан от умора
и вслушаш се залисан в песента
на птичката във неговите клони?
Нима са тъжни нежните звезди,
когато облаци обгърнат бавно
красивата луна с воали
и мрак земята притъмни?
Нима, кажи ми, всяко цвете,
ревнува свойта красота
от всеки вперен в него поглед,
от всяка мъничка пчела?
Расте във твоята градина
един прекрасен розов цвят,
недей да го обграждаш с тръни -
открий го ти за целия свят!
Защото неговата хубост
ще радва чуждите очи,
но на аромата нежен
се радваш, мили, само ти!
© Лора Иванова All rights reserved.
