Лора (Лора Иванова)
17 52
9 dic 2006, 11:55

На ревнивеца 

  Poesía
961 0 7

Нима старото дърво ревнува,
когато спреш задъхан от умора
и вслушаш се залисан в песента
на птичката във неговите клони?

Нима са тъжни нежните звезди,
когато облаци обгърнат бавно
красивата луна с воали
и мрак земята притъмни?

Нима, кажи ми, всяко цвете,
ревнува свойта красота
от всеки вперен в него поглед,
от всяка мъничка пчела?

Расте във твоята градина
един прекрасен розов цвят,
недей да го обграждаш с тръни -
открий го ти за целия свят!

Защото неговата хубост
ще радва чуждите очи,
но на аромата нежен
се радваш, мили, само ти!

© Лора Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мерси за откровенните думи и за вашите оценки.
  • Лора, когато човек истински обича, вярва на човека отсреща. Ревността не е проява на обич, тя е болестно състояние. Когато ревнуваш, ти проявяваш съмнение относно чувствата и на двама ви.
    Стихът ти е чудесен!!! Обичай!!! Поздрави!!!
  • Много красиво! Нямам думи! Този стил на писане ми хареса!
    Поздрав най- сърдечен..
  • Хубаво е!
  • Ах, тази ревност! Той ревнува нея, тя - него. И понякога бавно, но сигурно може да убие любовта, ако влюбените не успеят да го разберат навреме. Тогава просто трябва да си прочетат твоя стих. Хубаво!
  • Поздрав за цветето!
  • Благодаря за милите думи
Propuestas
: ??:??